5 нояб. 2011 г., 16:22

Есенна усмивка 

  Поэзия » Философская
513 0 3

Гори ме  дяволският огън,

измъчена душа мълчи

и вей ме яростният вятър,

а гръд настръхнала гори.

 

И ръсят своята усмивка

върху ми нежни небеса

със страстна музика орфистка,

а вън дошла е есента.

 

Пази ми благост - днеска

и слънцелика -  нежността,

духът през подвизи проблесва -

ще се намерим във бъдещността.

 

 

 

© Мариола Томова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Слънцелика нежност...
    Благодаря за повдигащата духа творба!
    Поздрави, Мариола!
  • Между дяволски огън
    и ангелски глас
    тича есенен порив
    пръска пъстри петна...
  • И аз ти изпращам една есенна от мен! Поздрав сърдечен, Мариола!
Предложения
: ??:??