1 нояб. 2011 г., 15:50

Есенна вечер 

  Поэзия » Другая
688 0 6

Есенна вечер

 

Луната, жълтостъклена, глава навежда,

забодена в здраченото небе,

до нея есенна звезда поглежда

с уплашен поглед на дете.

Вечерни улици във есен топла

поглъщат стъпки, устрем, самота,

в пролуката на времето нахлува вопъл

на лятото, живяло досега.

Живяло дълго, неотменно, упорито

закътано във пазва от листа,

сега ми се изплъзва и полита

в съдбовен бяг към вечността.

Нали в живота си се борим често

да съхраним от него топлина,

заключена в дворец от пепел,

жарава и от светлина.

© Петя Стефанова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??