Есенна вечер
Есенна вечер
Луната, жълтостъклена, глава навежда,
забодена в здраченото небе,
до нея есенна звезда поглежда
с уплашен поглед на дете.
Вечерни улици във есен топла
поглъщат стъпки, устрем, самота,
в пролуката на времето нахлува вопъл
на лятото, живяло досега.
Живяло дълго, неотменно, упорито
закътано във пазва от листа,
сега ми се изплъзва и полита
в съдбовен бяг към вечността.
Нали в живота си се борим често
да съхраним от него топлина,
заключена в дворец от пепел,
жарава и от светлина.
© Петя Стефанова All rights reserved.
