petqstefanova (Петя Стефанова)
23 61
Nov 1, 2011, 3:50 PM

Есенна вечер 

  Poetry » Other
685 0 6

Есенна вечер

 

Луната, жълтостъклена, глава навежда,

забодена в здраченото небе,

до нея есенна звезда поглежда

с уплашен поглед на дете.

Вечерни улици във есен топла

поглъщат стъпки, устрем, самота,

в пролуката на времето нахлува вопъл

на лятото, живяло досега.

Живяло дълго, неотменно, упорито

закътано във пазва от листа,

сега ми се изплъзва и полита

в съдбовен бяг към вечността.

Нали в живота си се борим често

да съхраним от него топлина,

заключена в дворец от пепел,

жарава и от светлина.

© Петя Стефанова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??