Есенна вечер
Луната, жълтостъклена, глава навежда,
забодена в здраченото небе,
до нея есенна звезда поглежда
с уплашен поглед на дете.
Вечерни улици във есен топла
поглъщат стъпки, устрем, самота,
в пролуката на времето нахлува вопъл
на лятото, живяло досега.
Живяло дълго, неотменно, упорито
закътано във пазва от листа,
сега ми се изплъзва и полита ...