1.11.2011 г., 15:50 ч.

Есенна вечер 

  Поезия » Друга
686 0 6

Есенна вечер

 

Луната, жълтостъклена, глава навежда,

забодена в здраченото небе,

до нея есенна звезда поглежда

с уплашен поглед на дете.

Вечерни улици във есен топла

поглъщат стъпки, устрем, самота,

в пролуката на времето нахлува вопъл

на лятото, живяло досега.

Живяло дълго, неотменно, упорито

закътано във пазва от листа,

сега ми се изплъзва и полита

в съдбовен бяг към вечността.

Нали в живота си се борим често

да съхраним от него топлина,

заключена в дворец от пепел,

жарава и от светлина.

© Петя Стефанова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??