Есенна закачка
Шета есен. С невинно кокетство,
оцветява дървесни къдели
и ни смига със спомен за детство,
с дъх на сладко от праскови зрели.
Шета волно, развяла полите,
като циганска, пъстра премяна –
с тях мете прахоляка на дните,
неизбежно добра и засмяна.
Щедро сок сладък в бъчвите пълни,
с хлад пощипва усмивките сутрин
и напомня за лято, но с мълнии,
и различна е, всяка минута.
Кой е казал, че тя е старица,
че е тъжна – я виж как се смее!
С листи шарени маха на птиците
и на жици цял ден ги люлее.
А когато пред нея заплачат
за треви и поляни зелени,
тя през смях и шеги се закача:
„Остарявайте с дух, като мене“!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Вики Все права защищены
