Самодива (Вики)
535 5962
21.09.2021 г., 13:01 ч.

Есенна закачка 

  Поезия
588 7 15

Шета есен. С невинно кокетство,
оцветява дървесни къдели
и ни смига със спомен за детство,
с дъх  на сладко от праскови зрели. 

 

Шета волно, развяла полите,
като циганска, пъстра премяна –
с тях мете прахоляка на дните,
неизбежно добра и засмяна. 

 

Щедро сок сладък в бъчвите пълни,
с хлад пощипва усмивките сутрин
и напомня за лято, но с мълнии,
и различна е, всяка минута. 

 

Кой е казал, че тя е старица,
че е тъжна – я виж как се смее!
С листи шарени маха на птиците
и на жици цял ден ги люлее. 

 

А когато пред нея заплачат
за треви и поляни зелени,
тя през смях  и шеги се закача:
„Остарявайте с дух, като мене“!

© Вики Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??