14 сент. 2023 г., 08:17

Есенни цветя

456 0 0

   

    Есенни цветя

 

Във парка аз те чаках,

в душата ми бе есенна тъга.

От тебе нищо не очаквах,

потъвах в есенната самота.

 

Танцуваха листата пожълтели,

докосваше ме странна красота.

Мечтите бяха отлетели,

а чувствата се влачеха едва.

 

Видях те, беше с друга,

държеше нейната ръка.

Усетих болка и интрига,

та всичко е нетрайно във света.

 

Не вярвах на големите поети

със стихове за любовта…

Очите ми, навярно слепи,

рисуваха ми есенни цветя.

 

            Мария Мустакерска

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Maria Mustakerska Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...