Есенни цветя
Есенни цветя
Във парка аз те чаках,
в душата ми бе есенна тъга.
От тебе нищо не очаквах,
потъвах в есенната самота.
Танцуваха листата пожълтели,
докосваше ме странна красота.
Мечтите бяха отлетели,
а чувствата се влачеха едва.
Видях те, беше с друга,
държеше нейната ръка.
Усетих болка и интрига,
та всичко е нетрайно във света.
Не вярвах на големите поети
със стихове за любовта…
Очите ми, навярно слепи,
рисуваха ми есенни цветя.
Мария Мустакерска
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Maria Mustakerska Всички права запазени