14.09.2023 г., 8:17

Есенни цветя

455 0 0

   

    Есенни цветя

 

Във парка аз те чаках,

в душата ми бе есенна тъга.

От тебе нищо не очаквах,

потъвах в есенната самота.

 

Танцуваха листата пожълтели,

докосваше ме странна красота.

Мечтите бяха отлетели,

а чувствата се влачеха едва.

 

Видях те, беше с друга,

държеше нейната ръка.

Усетих болка и интрига,

та всичко е нетрайно във света.

 

Не вярвах на големите поети

със стихове за любовта…

Очите ми, навярно слепи,

рисуваха ми есенни цветя.

 

            Мария Мустакерска

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Maria Mustakerska Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....