FFortuna (Петя Павлова)
67 114
25 сент. 2020 г., 12:15

Есенни контрасти 

  Поэзия
839 9 13

Умореното слънце зенита не може да стигне, 

като примка се свива кръгът му в извечния ход. 

Тишината изгуби онези кресливи авлиги, 

пак последвали другаде своя номадски живот. 

 

Есента залюля недодялано тънките клони 

и парченцата сянка зарони на голата пръст, 

после някъде хукна, навярно Михаля да гони, 

да търкаля надолу по хълма сезона си къс. 

 

А лозницата дългите възлести пръсти разпери, 

да я спре, да я има за още минута, макар. 

В този свят, който даже от угар по-чер е, 

как боите ѝ струват теглото на грозд кехлибар! 

 

Но нали, по презумпция, нашата памет е кратка, 

заблуждаваме себе си с низ от правдиви лъжи, 

и си вярваме – щом есента си замине нататък, 

няма липса безцветна стократно над нас да тежи...

© Петя Павлова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??