ЕСЕННИ СЕНКИ НА ЗДРАЧАВАНЕ
Нима за свойто бягство мен виниш?
Отдавна спряла съм да чакам нещо,
Небрежен – плисва сноп от светлини
и в мене става светло и горещо.
Потъвам в есенната мараня –
самотна сойка в клоните изплака.
А в белите пустини на съня
настъпва царството на мрака.
Един-единствен път да отдадеш
сърцето си на другия – ти стига.
Тършува в мойте вени таралеж, ...