25 авг. 2012 г., 09:40

Есенни щрихи

839 0 5

 

 

ЕСЕННИ ЩРИХИ

 

Все по-дълги стават

редиците на птиците,

които отиват по домовете на юг.

И все по-силна врявата

да не би да забравят нещичко тук.

 

Опустяват гнездата им,

дето виеха с такава любов под лявата ми стряха.

Усмихнати и радостни,

без капчица жал от раздялата –

на шумни ята отлетяха.

 

Останахме сами със врабчетата

да се надпреварваме в беритбата

на старата асма –

обречени на есенност,

молитвеност и безпощаден сняг.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Веселинов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....