25 ago 2012, 9:40

Есенни щрихи

841 0 5

 

 

ЕСЕННИ ЩРИХИ

 

Все по-дълги стават

редиците на птиците,

които отиват по домовете на юг.

И все по-силна врявата

да не би да забравят нещичко тук.

 

Опустяват гнездата им,

дето виеха с такава любов под лявата ми стряха.

Усмихнати и радостни,

без капчица жал от раздялата –

на шумни ята отлетяха.

 

Останахме сами със врабчетата

да се надпреварваме в беритбата

на старата асма –

обречени на есенност,

молитвеност и безпощаден сняг.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Веселинов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...