ЕСЕННИ ЩРИХИ
Все по-дълги стават
редиците на птиците,
които отиват по домовете на юг.
И все по-силна врявата
да не би да забравят нещичко тук.
Опустяват гнездата им,
дето виеха с такава любов под лявата ми стряха.
Усмихнати и радостни,
без капчица жал от раздялата –
на шумни ята отлетяха.
Останахме сами със врабчетата
да се надпреварваме в беритбата
на старата асма –
обречени на есенност,
молитвеност и безпощаден сняг.
© Ангел Веселинов All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
