8 нояб. 2015 г., 19:50

Есенни снимки

748 0 3

"Бяло, жълто и червено,

резедаво и лила..."

          Петър Динчев


Жълта, розова, червена,

охра, бяла и лила... 

Идва есента, родена

със неземни багрила.


И със сила необхватна

бърка в моята глава,

а от ролята ù щатна

слушам листните слова.


Топла тръпка ме подхваща,

блика в мене и копнеж.

Слънцето милувка праща

с утринния въздух свеж.


Светят цветовите шарки.

Мигат слънчеви лъчи.

Падат борови шишарки

във тревата по очи.


И с очите си, засмяни

от омайна красота,

правя снимки невидяни,

оцветени в есента. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Апостолов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря,Младене, Цветелина и Влад за посещението, коментарите и за оценките!Приятно ми е да знам, че харесвате написаното!
    Приемете моите сърдечни поздрави!!
  • Ех, че колоритна есен,
    нарисувал си във стих,
    и чак прииска ми се да изпея песен,
    да сътвориш от нея и триптих...

    Харесах, Никола! Чак ми се прииска да е постоянно есен!!!
  • Добре рисуваш есенните пейзажи, Никола! Харесах!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....