8.11.2015 г., 19:50

Есенни снимки

747 0 3

"Бяло, жълто и червено,

резедаво и лила..."

          Петър Динчев


Жълта, розова, червена,

охра, бяла и лила... 

Идва есента, родена

със неземни багрила.


И със сила необхватна

бърка в моята глава,

а от ролята ù щатна

слушам листните слова.


Топла тръпка ме подхваща,

блика в мене и копнеж.

Слънцето милувка праща

с утринния въздух свеж.


Светят цветовите шарки.

Мигат слънчеви лъчи.

Падат борови шишарки

във тревата по очи.


И с очите си, засмяни

от омайна красота,

правя снимки невидяни,

оцветени в есента. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря,Младене, Цветелина и Влад за посещението, коментарите и за оценките!Приятно ми е да знам, че харесвате написаното!
    Приемете моите сърдечни поздрави!!
  • Ех, че колоритна есен,
    нарисувал си във стих,
    и чак прииска ми се да изпея песен,
    да сътвориш от нея и триптих...

    Харесах, Никола! Чак ми се прииска да е постоянно есен!!!
  • Добре рисуваш есенните пейзажи, Никола! Харесах!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...