Nov 8, 2015, 7:50 PM

Есенни снимки

752 0 3

"Бяло, жълто и червено,

резедаво и лила..."

          Петър Динчев


Жълта, розова, червена,

охра, бяла и лила... 

Идва есента, родена

със неземни багрила.


И със сила необхватна

бърка в моята глава,

а от ролята ù щатна

слушам листните слова.


Топла тръпка ме подхваща,

блика в мене и копнеж.

Слънцето милувка праща

с утринния въздух свеж.


Светят цветовите шарки.

Мигат слънчеви лъчи.

Падат борови шишарки

във тревата по очи.


И с очите си, засмяни

от омайна красота,

правя снимки невидяни,

оцветени в есента. 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Апостолов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря,Младене, Цветелина и Влад за посещението, коментарите и за оценките!Приятно ми е да знам, че харесвате написаното!
    Приемете моите сърдечни поздрави!!
  • Ех, че колоритна есен,
    нарисувал си във стих,
    и чак прииска ми се да изпея песен,
    да сътвориш от нея и триптих...

    Харесах, Никола! Чак ми се прииска да е постоянно есен!!!
  • Добре рисуваш есенните пейзажи, Никола! Харесах!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...