31 янв. 2006 г., 19:51

Есенни стихчета

2.4K 0 2





   Есенни  стихчета


***
Есенни, самотни чайчета,
мисли различни.
Восъчно яйце...


***
Слагам чайче
рано сутринта-
нападателна комарка...


***
Лястовиците отлетяха на юг,
започнаха есенните дъждове,
спокойни вечери с капчуци...


***
Есен е.
Брей, че падат тез листа.
Селянин брули със тояга...


***
Случайности безброй, всред борови гори,
боровинки, чайче, млечице,
картофки, огън и коне…


***
Грозде натежало в есенна омара.
Косове нападат, бързичко те лапат,
лапаме и ние барабар с пчелите…


***
В студената пролетна вечер,
замлъкнаха косовете.
Лаят кучетата...


***
Под нежните езерни вълни
плуват сомове снажни...
Сумракът приижда със залеза...



 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Атанас Коев Все права защищены

Комментарии

Комментарии


  • Поздравче!
  • Поздравления... Успя да предизвикаш усмивка...много ми харесаха всичките..."боривинки,чайче,млечице"=>сладко..много сладко

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...