29 нояб. 2008 г., 21:03
Есенни сълзи
Ноемврийска вечер бе... така студена,
от болка плака старото небе.
Душата ти – сълзица наранена
в дланите ми, беззащитна, бе.
Студено стана, но не падна сняг.
Птици сиротни в клоните се свряха.
Реката – нишка тънка, немил бряг –
и двамата съдба една деляха.
Замръзваха в студа върбови клони,
в живота, сякаш пречистващи сълзи,
те диреха най-тъмните подслони,
и някой влюбен – да ги претвори!
21-23.11.2008 г.
от болка плака старото небе.
Душата ти – сълзица наранена
в дланите ми, беззащитна, бе.
Студено стана, но не падна сняг.
Птици сиротни в клоните се свряха.
Реката – нишка тънка, немил бряг –
и двамата съдба една деляха.
Замръзваха в студа върбови клони,
в живота, сякаш пречистващи сълзи,
те диреха най-тъмните подслони,
и някой влюбен – да ги претвори!
21-23.11.2008 г.
© Мери Попинз Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
На вън студено е, но вътре в теб е лято!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
претворен ноемвврийски миг...в ессени сълзи...с обич.