Есенни сълзи
Ноемврийска вечер бе... така студена,
от болка плака старото небе.
Душата ти – сълзица наранена
в дланите ми, беззащитна, бе.
Студено стана, но не падна сняг.
Птици сиротни в клоните се свряха.
Реката – нишка тънка, немил бряг –
и двамата съдба една деляха.
Замръзваха в студа върбови клони,
в живота, сякаш пречистващи сълзи,
те диреха най-тъмните подслони,
и някой влюбен – да ги претвори!
21-23.11.2008 г.
от болка плака старото небе.
Душата ти – сълзица наранена
в дланите ми, беззащитна, бе.
Студено стана, но не падна сняг.
Птици сиротни в клоните се свряха.
Реката – нишка тънка, немил бряг –
и двамата съдба една деляха.
Замръзваха в студа върбови клони,
в живота, сякаш пречистващи сълзи,
те диреха най-тъмните подслони,
и някой влюбен – да ги претвори!
21-23.11.2008 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мери Попинз Всички права запазени
