Nov 29, 2008, 9:03 PM
Есенни сълзи
Ноемврийска вечер бе... така студена,
от болка плака старото небе.
Душата ти – сълзица наранена
в дланите ми, беззащитна, бе.
Студено стана, но не падна сняг.
Птици сиротни в клоните се свряха.
Реката – нишка тънка, немил бряг –
и двамата съдба една деляха.
Замръзваха в студа върбови клони,
в живота, сякаш пречистващи сълзи,
те диреха най-тъмните подслони,
и някой влюбен – да ги претвори!
21-23.11.2008 г.
от болка плака старото небе.
Душата ти – сълзица наранена
в дланите ми, беззащитна, бе.
Студено стана, но не падна сняг.
Птици сиротни в клоните се свряха.
Реката – нишка тънка, немил бряг –
и двамата съдба една деляха.
Замръзваха в студа върбови клони,
в живота, сякаш пречистващи сълзи,
те диреха най-тъмните подслони,
и някой влюбен – да ги претвори!
21-23.11.2008 г.
© Мери Попинз All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
На вън студено е, но вътре в теб е лято!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
претворен ноемвврийски миг...в ессени сълзи...с обич.