Есенни вишни...

30 окт. 2015 г., 08:45

Поэзия » Философская

385 2 3

Есенни вишни...

...сън е бил, сън е бил тихия двор,

сън са били белоцветните вишни!

Димчо Дебелянов

Не казвам, че ще бъде безпроблемно

(целта, уви оказа се висока!...),

но-о... някъде ни чака неизменно

пропуснатата някога Посока...

А пътища когато се събират

във кръстен знак, объркват ни изцяло,

понеже там Душите не разбират-

това дали е: „Край, или Начало!...”

Във талвега на някогашни чувства

пропуснахме на вишните цъфтежа,

но знаеш ли- понякога се случва

и в Есента да цъфнат те с Надежда!...

И нищо, че снегът ще обезлисти

цветчетата им с ветровете бурни,

в душите ни разбунени от мисли

цъфтят си те: прекрасни и абсурдни!...

... А тъжно е, че Времето май бърже

дори и нас нарочва за излишни

и няма плод цъфтежа да завърже

на: „ В Есента разцъфналите вишни”...

Но все така се радваме наивно

на тяхната магия „ белоцветна”-

докосвани и днес интуитивно

от болката в словата на Поета!..

Коста Качев

Eva55 (Евелина Стоянова)

2015-10-31T10:10:32+02:00

!!!!!!!!!!!!!
voda (Елица Ангелова)

2015-10-30T18:08:43+02:00

Цъфтежът е винаги красив - през всички сезони.
А безсмислена красота няма...
Голяма поетическа находка са тези "есенни вишни".
Поздравления!
limeruna (Йоана)

2015-10-30T08:58:22+02:00

Всички пътища се събират във вярата в красивото, и началото и краят се обезсмислят, когато се случи такъв „цъфтеж“? Харесах, поздрави.