Есенни вишни...
Есенни вишни...
...сън е бил, сън е бил тихия двор,
сън са били белоцветните вишни!
Димчо Дебелянов
Не казвам, че ще бъде безпроблемно
(целта, уви оказа се висока!...),
но-о... някъде ни чака неизменно
пропуснатата някога Посока...
А пътища когато се събират
във кръстен знак, объркват ни изцяло,
понеже там Душите не разбират-
това дали е: „Край, или Начало!...”
Във талвега на някогашни чувства
пропуснахме на вишните цъфтежа,
но знаеш ли- понякога се случва
и в Есента да цъфнат те с Надежда!...
И нищо, че снегът ще обезлисти
цветчетата им с ветровете бурни,
в душите ни разбунени от мисли
цъфтят си те: прекрасни и абсурдни!...
... А тъжно е, че Времето май бърже
дори и нас нарочва за излишни
и няма плод цъфтежа да завърже
на: „ В Есента разцъфналите вишни”...
Но все така се радваме наивно
на тяхната магия „ белоцветна”-
докосвани и днес интуитивно
от болката в словата на Поета!..
Коста Качев
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коста Качев Всички права запазени
Харесах, поздрави.