Есенно...
Безлико, Слънцето крачи
в небето
зад Облак -
обронил глава
с насълзени очи
над сухи полета...
Уморени, Птиците спорят
с глухи песни
с Вятъра -
бесен изтръгва воя
на спящата още
Буря...
Есента с тъга покрива
Гората,
голата -
заспива
с бяла надежда
за Пролет...
© Иванка Атанасова Все права защищены