10 нояб. 2010 г., 12:28

Есенно

806 0 3

От отговори

имам нужда само,

а дъжд до кости ме измокри.

Мърмори вдясно

болното ми рамо:

"- Чадър не означава покрив!"

 

Аз отговори търся.

Тишината

въпроси след въпроса ражда.

Какво в света

мъжът е без жената?

Какво водата е без жажда?

 

Къде оставя

бъдещето знаци,

ще има ли духовен скок,

или храна за всичките сираци

и колко

близо съм до Бог?

 

Какво съм  в

тази есенна омая,

взривила с листопад паважа

и накъде съм тръгнал?

"- Е, не зная!"

Но стигна ли, ще ви разкажа.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бисер Бойчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...