Nov 10, 2010, 12:28 PM

Есенно

  Poetry
802 0 3

От отговори

имам нужда само,

а дъжд до кости ме измокри.

Мърмори вдясно

болното ми рамо:

"- Чадър не означава покрив!"

 

Аз отговори търся.

Тишината

въпроси след въпроса ражда.

Какво в света

мъжът е без жената?

Какво водата е без жажда?

 

Къде оставя

бъдещето знаци,

ще има ли духовен скок,

или храна за всичките сираци

и колко

близо съм до Бог?

 

Какво съм  в

тази есенна омая,

взривила с листопад паважа

и накъде съм тръгнал?

"- Е, не зная!"

Но стигна ли, ще ви разкажа.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бисер Бойчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...