10.11.2010 г., 12:28

Есенно

805 0 3

От отговори

имам нужда само,

а дъжд до кости ме измокри.

Мърмори вдясно

болното ми рамо:

"- Чадър не означава покрив!"

 

Аз отговори търся.

Тишината

въпроси след въпроса ражда.

Какво в света

мъжът е без жената?

Какво водата е без жажда?

 

Къде оставя

бъдещето знаци,

ще има ли духовен скок,

или храна за всичките сираци

и колко

близо съм до Бог?

 

Какво съм  в

тази есенна омая,

взривила с листопад паважа

и накъде съм тръгнал?

"- Е, не зная!"

Но стигна ли, ще ви разкажа.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бисер Бойчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...