10.11.2010 г., 12:28

Есенно

803 0 3

От отговори

имам нужда само,

а дъжд до кости ме измокри.

Мърмори вдясно

болното ми рамо:

"- Чадър не означава покрив!"

 

Аз отговори търся.

Тишината

въпроси след въпроса ражда.

Какво в света

мъжът е без жената?

Какво водата е без жажда?

 

Къде оставя

бъдещето знаци,

ще има ли духовен скок,

или храна за всичките сираци

и колко

близо съм до Бог?

 

Какво съм  в

тази есенна омая,

взривила с листопад паважа

и накъде съм тръгнал?

"- Е, не зная!"

Но стигна ли, ще ви разкажа.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бисер Бойчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...