27 окт. 2017 г., 23:49  

Есенно

1.3K 8 36

Красива си наистина! Трептиш неотразима

в златисто, червеникаво и медено... 
Но тази красота навярно маска е на зимата. 
Предвкусвам вече устните ѝ ледени... 

 

Коси разпускаш слънчевосияйни, меки, топли... 
Не са като на лятото изгарящи. 
Но всеки лист отронен е безмълвният ти вопъл.
Отлитат щъркели... Остават гарвани. 

 

Така ми липсват славеите!... Сгушват се щурчетата
на мрака хладен в диплите дантелени...
Една тревога ден след ден се смесва неусетно 
с дъха на плодове и хризантеми.... 

 

Не искам, ако Господ покрай мен внезапно мине,

да нямам плод, дори един за лек.

И както на онази древна, ялова смокиня,

да каже гневно: „Изсъхни вовек!”

 

Албена Димитрова


25.10.2017.
София. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Албена Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Стоплят думите ти, Лиде!
    Бог да ни благослови всички и да ни помага в изпълнението на мисията, за която ни е пратил в този свят!...
  • Бъди спокойна, ти плод вече си дала,дори само за тези стихове да си живяла!
  • Така е, мила Съни! Наистина ни обича безкрайно... Щом продължава да ни търпи! Но също очаква от нас да даваме плодове на любов към Него и ближните... Благодаря ти за хубавите думи! Бог да те благослови, бъди здрава и вдъхновена!
  • Много е хубаво, Албенка!
    Есента е красива в своите неповторими
    топли багри, но навява и тъга по нещо безвъзвратно
    като че ли отминало, отлитнало от живота ни. Но виж,
    Господ никога няма да изрече тези думи, Той ни обича.🌸
  • Благодаря ти, Велине, за топлите думи и високата оценка! Бъди здрав, мъдър, щастлив, обичан и обичащ, вдъхновен за нови прекрасни творби! Стискам ти ръката, приятелю!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....