Есенно
Красива си наистина! Трептиш неотразима
в златисто, червеникаво и медено...
Но тази красота навярно маска е на зимата.
Предвкусвам вече устните ѝ ледени...
Коси разпускаш слънчевосияйни, меки, топли...
Не са като на лятото изгарящи.
Но всеки лист отронен е безмълвният ти вопъл.
Отлитат щъркели... Остават гарвани.
Така ми липсват славеите!... Сгушват се щурчетата
на мрака хладен в диплите дантелени...
Една тревога ден след ден се смесва неусетно
с дъха на плодове и хризантеми....
Не искам, ако Господ покрай мен внезапно мине,
да нямам плод, дори един за лек.
И както на онази древна, ялова смокиня,
да каже гневно: „Изсъхни вовек!”
Албена Димитрова
25.10.2017.
София.
© Албена Димитрова All rights reserved.
