Есенно
ЕСЕННО
Притихнал прах, безмълвни улици.
Един умислен тротоарен ден.
Вървят безкрайните безмислици
и споменът се влачи уморен.
Ръми дъждът, проблясват писъци.
Самотни къпят се паветата.
Натиска някой там бездимни спусъци.
Мъгла промъква се в града и над полетата.
А вятърът листата пак подгони,
и те се скриха в близката река.
Оставиха го само по пагони
да дава чест на нея - Есента.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мими Иванова Все права защищены
