ЕСЕННО
Притихнал прах, безмълвни улици.
Един умислен тротоарен ден.
Вървят безкрайните безмислици
и споменът се влачи уморен.
Ръми дъждът, проблясват писъци.
Самотни къпят се паветата.
Натиска някой там бездимни спусъци.
Мъгла промъква се в града и над полетата.
А вятърът листата пак подгони,
и те се скриха в близката река.
Оставиха го само по пагони
да дава чест на нея - Есента.
© Мими Иванова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
