23 сент. 2018 г., 10:02

Есенно

528 1 3

Захладня -

без слънце и птици, 

без топла земя

и пресни зеленчуци. 

 

Последна откъсната дюля

и заваля. 

Всеки ден е неделя. 

Нима нещо печеля? 

 

Две катерички търсят храна -

на ореха и в мократа шума. 

Небето - спукана гума

не спира да пръска тъга. 

 

За теб мисли сърцето и ума. 

Моля те, ела! 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Василка Ябанджиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хубав носталгичен стих Васе!Който желае силно със сърце ще дочака!!!
  • Хубаво е Васе. Тъжно, навяващо леко щипещият хладен есенен вятър, но хубаво стихотворение. Поздрави!
  • Да, когато дойде есента, особено късната, още повече искаме да имаме любим човек до себе си...Поздравления за истинния стих, Васе!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...