23 сент. 2018 г., 10:02

Есенно

529 1 3

Захладня -

без слънце и птици, 

без топла земя

и пресни зеленчуци. 

 

Последна откъсната дюля

и заваля. 

Всеки ден е неделя. 

Нима нещо печеля? 

 

Две катерички търсят храна -

на ореха и в мократа шума. 

Небето - спукана гума

не спира да пръска тъга. 

 

За теб мисли сърцето и ума. 

Моля те, ела! 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Василка Ябанджиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хубав носталгичен стих Васе!Който желае силно със сърце ще дочака!!!
  • Хубаво е Васе. Тъжно, навяващо леко щипещият хладен есенен вятър, но хубаво стихотворение. Поздрави!
  • Да, когато дойде есента, особено късната, още повече искаме да имаме любим човек до себе си...Поздравления за истинния стих, Васе!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...