Ve2666 (Василка Ябанджиева)
30 541

23 сент. 2018 г., 10:02

Есенно

Поэзия

530 1 3

Захладня -

без слънце и птици,

без топла земя

и пресни зеленчуци.

Последна откъсната дюля

и заваля.

Всеки ден е неделя.

Нима нещо печеля?

Две катерички търсят храна -

на ореха и в мократа шума.

Небето - спукана гума

не спира да пръска тъга.

За теб мисли сърцето и ума.

Моля те, ела!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

aap (Ангел)

Хубав носталгичен стих Васе!Който желае силно със сърце ще дочака!!!

2018-09-23T19:21:54+03:00
LiaNik (И.К.)

Хубаво е Васе. Тъжно, навяващо леко щипещият хладен есенен вятър, но хубаво стихотворение. Поздрави!

2018-09-23T11:37:24+03:00
anabel7 (Албена Димитрова)

Да, когато дойде есента, особено късната, още повече искаме да имаме любим човек до себе си...Поздравления за истинния стих, Васе!

2018-09-23T10:36:15+03:00

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.6K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬