Ve2666 (Василка Ябанджиева)
30 541

23 sept 2018, 10:02

Есенно

Poesía

527 1 3

Захладня -

без слънце и птици,

без топла земя

и пресни зеленчуци.

Последна откъсната дюля

и заваля.

Всеки ден е неделя.

Нима нещо печеля?

Две катерички търсят храна -

на ореха и в мократа шума.

Небето - спукана гума

не спира да пръска тъга.

За теб мисли сърцето и ума.

Моля те, ела!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

aap (Ангел)

Хубав носталгичен стих Васе!Който желае силно със сърце ще дочака!!!

2018-09-23T19:21:54+03:00
LiaNik (И.К.)

Хубаво е Васе. Тъжно, навяващо леко щипещият хладен есенен вятър, но хубаво стихотворение. Поздрави!

2018-09-23T11:37:24+03:00
anabel7 (Албена Димитрова)

Да, когато дойде есента, особено късната, още повече искаме да имаме любим човек до себе си...Поздравления за истинния стих, Васе!

2018-09-23T10:36:15+03:00

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0