Sep 23, 2018, 10:02 AM

Есенно

  Poetry
531 1 3

Захладня -

без слънце и птици, 

без топла земя

и пресни зеленчуци. 

 

Последна откъсната дюля

и заваля. 

Всеки ден е неделя. 

Нима нещо печеля? 

 

Две катерички търсят храна -

на ореха и в мократа шума. 

Небето - спукана гума

не спира да пръска тъга. 

 

За теб мисли сърцето и ума. 

Моля те, ела! 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Василка Ябанджиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хубав носталгичен стих Васе!Който желае силно със сърце ще дочака!!!
  • Хубаво е Васе. Тъжно, навяващо леко щипещият хладен есенен вятър, но хубаво стихотворение. Поздрави!
  • Да, когато дойде есента, особено късната, още повече искаме да имаме любим човек до себе си...Поздравления за истинния стих, Васе!

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...