Sep 23, 2018, 10:02 AM

Есенно

  Poetry
524 1 3

Захладня -

без слънце и птици, 

без топла земя

и пресни зеленчуци. 

 

Последна откъсната дюля

и заваля. 

Всеки ден е неделя. 

Нима нещо печеля? 

 

Две катерички търсят храна -

на ореха и в мократа шума. 

Небето - спукана гума

не спира да пръска тъга. 

 

За теб мисли сърцето и ума. 

Моля те, ела! 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Василка Ябанджиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хубав носталгичен стих Васе!Който желае силно със сърце ще дочака!!!
  • Хубаво е Васе. Тъжно, навяващо леко щипещият хладен есенен вятър, но хубаво стихотворение. Поздрави!
  • Да, когато дойде есента, особено късната, още повече искаме да имаме любим човек до себе си...Поздравления за истинния стих, Васе!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...