Сив и хладен е ноември.

Тътри дъждове, съдби...

Ветрове на път поели

срещат го по друми зли.

Сиво утрото пристъпва

с челяд в облачни петна.

Слънчев лъч запрян в килия

в безнадеждна пустота.

Листи капят от клонака

в нощна сребърна слана.

Във короните им грака

гарван в черна самота.

Скри се нейде синевата

зад бездушна мрачина.

Младо вино в батлака

ври, кипи напук света.

Тръгва си една година

с ноемврийската тъга.

Зад смълчаните зеници

есента проля сълза .