Есенно
Сив и хладен е ноември.
Тътри дъждове, съдби...
Ветрове на път поели
срещат го по друми зли.
Сиво утрото пристъпва
с челяд в облачни петна.
Слънчев лъч запрян в килия
в безнадеждна пустота.
Листи капят от клонака
в нощна сребърна слана.
Във короните им грака
гарван в черна самота.
Скри се нейде синевата
зад бездушна мрачина.
Младо вино в батлака
ври, кипи напук света.
Тръгва си една година
с ноемврийската тъга.
Зад смълчаните зеници
есента проля сълза .
© Валя Сотирова All rights reserved.
