Забравям есенно да питам
какво ми носи пак нощта.
Отронен лист... преглътнати думи,
а ти ме гледаш в очакване и тишина...
Искам да погледна надълбоко
в себе си и да открия мислите за теб.
Ала загубила пътя, се лутам жестоко,
не намирам стъпките към тази врата...
Есенно падат пак звездите,
пожелавам си малко лятна мъгла,
в която да се изгубя отново с щурците
и да покрия с морски дъх аз тази тъга...