Nov 24, 2010, 9:09 PM

Есенно

  Poetry
1.1K 0 5

Забравям есенно да питам

какво ми носи пак нощта.

Отронен лист... преглътнати думи,

а ти ме гледаш в очакване и тишина...

 

 

Искам да погледна надълбоко

в себе си и да открия мислите за теб.

Ала загубила пътя, се лутам жестоко,

не намирам стъпките към тази врата...

 

 

Есенно падат пак звездите,

пожелавам си малко лятна мъгла,

в която да се изгубя отново с щурците

и да покрия с морски дъх аз тази тъга...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вечерница или Зорница All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....