krami (Красимира Михайлова)
18 73
16 февр. 2010 г., 11:05

Есенно 

  Поэзия » Философская
784 0 1

Отлетя и последният лист.

Премалял и опърлен

се спусна

на земята към меката гръд,

а дървото

от болка въздъхна.

В черни клони дъждец ромоли.

Късна есен −

на чувства богата,

през листата върви.

От очите ù спомени капят.

А дървото

протегна ръце и прегърна

гнездо опустяло…

Беше пролет

            и лято,

                    и песен.

Днес е тихо.

Ятото е отлетяло.

© Красимира Михайлова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • БРАВО!!!
    Красиви стихове пишеш, много ми харесват!
    Прегръдка!
Предложения
: ??:??