Есенно

16.02.2010 г., 11:05 ч.

Поезия » Философска

763 0 1

Отлетя и последният лист.

Премалял и опърлен

се спусна

на земята към меката гръд,

а дървото

от болка въздъхна.

В черни клони дъждец ромоли.

Късна есен −

на чувства богата,

през листата върви.

От очите ù спомени капят.

А дървото

протегна ръце и прегърна

гнездо опустяло…

Беше пролет

и лято,

и песен.

Днес е тихо.

Ятото е отлетяло.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.