Feb 16, 2010, 11:05 AM
Есенно
Отлетя и последният лист.
Премалял и опърлен
се спусна
на земята към меката гръд,
а дървото
от болка въздъхна.
В черни клони дъждец ромоли.
Късна есен −
на чувства богата,
през листата върви.
От очите ù спомени капят.
А дървото
протегна ръце и прегърна
гнездо опустяло…
Беше пролет
и лято,
и песен.
Днес е тихо.
Ятото е отлетяло.
© Красимира Михайлова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Красиви стихове пишеш, много ми харесват!
Прегръдка!