Есенно настроение
Нечута, есента пристъпва,
златисти кичури развява.
Раздаде плодовете скъпи...
Не се дочува вече врява
в бахчи, в градини, по лозята
и само бъчвите си знаят
какво отвътре ги разтяга
и как ще кипне луда пяна,
преди в шише да е налята.
Край извора във ракиджийна
събират се мъже от вечер,
водица изворна ще пийнат
пред залезния ален глетчер.
Но не към него ще погледнат,
че бистрият прозрачен чучур
не спира тънко да се точи...
И няма сън до златно утро
край огъня с казана меден.
Мирише на дърва, на огън,
на дом, на пещ и хляб опечен,
сеното в купните на двора
разнася дъх на топла есен.
Асмата вече е обрана –
олекна на лозницата товарът,
а пък любимите ми хора
подреждат маса за вечеря –
и дрънва песен на китара.
И звън на гласове небесни
политат към Балкана – горе,
че вятърът обича песни
и свири, свири неуморно.
Легенди, истини припомня
за трудни дни, за храбри хора.
За мъжката свободна воля
врати звездите ще отворят.
Дълбае споменът във мене.
Във две епохи днес живея –
едната само взема, взема,
за другата сега копнея.
Но тя е минало далечно –
обречена е на забрава.
Балканът само ще е вечен –
той песните ни ще запява.
септември 2010 г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Шандуркова Все права защищены
