ДаниелаВиткова (Даниела Виткова)
334 2520
10 сент. 2024 г., 13:55

Есенно-оранжев стих 

  Поэзия
73 1 9

Заприижда ли на прага есента,

ставам кротка, добра  

и… мъничко тъжна.

Заприличвам на нея –

зряла жена.

С усмивка мъглите пропъждам.

 

Аз се уча на чудесата от нея –  

че люлякът може

и в есента да цъфти.

Че топло е даже и в хладното време,

ако на душата си есенна

позволиш да лети!

 

Есента тъгува по изтеклото лято.               

Разплаква деня и

от небесните скули тихо ръми.       

Всяка капка по лицето ми –   

паяче от дните на юли,

неусетно пътечки браздѝ. 

 

Тя рисува с топли лъчи.

Аз –  с боите жълто-червени

пиша есенно-оранжев стих…

Двете сред златната шума  

вървим… И броим

скъсѐните дни на септември.

© Даниела Виткова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??