Есенно-оранжев стих
Заприижда ли на прага есента,
ставам кротка, добра
и… мъничко тъжна.
Заприличвам на нея –
зряла жена.
С усмивка мъглите пропъждам.
Аз се уча на чудесата от нея –
че люлякът може
и в есента да цъфти.
Че топло е даже и в хладното време,
ако на душата си есенна
позволиш да лети!
Есента тъгува по изтеклото лято.
Разплаква деня и
от небесните скули тихо ръми.
Всяка капка по лицето ми –
паяче от дните на юли,
неусетно пътечки браздѝ.
Тя рисува с топли лъчи.
Аз – с боите жълто-червени
пиша есенно-оранжев стих…
Двете сред златната шума
вървим… И броим
скъсѐните дни на септември.
© Даниела Виткова All rights reserved.
