ДаниелаВиткова (Даниела Виткова)
343 2595
10.09.2024 г., 13:55 ч.

Есенно-оранжев стих 

  Поезия
123 1 9

Заприижда ли на прага есента,

ставам кротка, добра  

и… мъничко тъжна.

Заприличвам на нея –

зряла жена.

С усмивка мъглите пропъждам.

 

Аз се уча на чудесата от нея –  

че люлякът може

и в есента да цъфти.

Че топло е даже и в хладното време,

ако на душата си есенна

позволиш да лети!

 

Есента тъгува по изтеклото лято.               

Разплаква деня и

от небесните скули тихо ръми.       

Всяка капка по лицето ми –   

паяче от дните на юли,

неусетно пътечки браздѝ. 

 

Тя рисува с топли лъчи.

Аз –  с боите жълто-червени

пиша есенно-оранжев стих…

Двете сред златната шума  

вървим… И броим

скъсѐните дни на септември.

© Даниела Виткова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??