2 окт. 2013 г., 13:48

Есенно равноденствие

Поэзия

1.2K 0 15

Денят отнякъде издиша
и постепенно се смалява.
Една минута – то е нищо! –
по-късно слънцето изгрява.

Една минута – то е нищо! –
по-рано залезът угасва.
Денят по-къс една въздишка,
по-лек една кафена чашка.

Топи се неусетно, скришом –
ахà докрай, ахà до дъно.
Но не. До Коледа издиша,

след туй започва да се пълни.

Светът отнякъде издиша.
Лъжи, омраза, скръб, войни…
Пък аз, позастарял чудак,

очаквам милост от Всевишния –
да почне да се пълни пак.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

mimamina (Мина Конарова)

Пък аз, позастарял чудак,
очаквам милост от Всевишния –
да почне да се пълни пак.

Ще се напълни, и ще има есенно равноденствие!
Поздрав!

2013-10-18T09:06:09+03:00
marielavip (Мариела Челебиева)

Много хубав стих!!! Иначе това накрая и аз го чакам

2013-10-12T20:50:16+03:00
ulianka (Юлия)

За това стихотворение и тук ще ми чуеш аплодисментите! Поздравявам те

2013-10-12T20:46:26+03:00
Жулли (Юлия Димитрова)

"Светът отнякъде издиша"
!!!

2013-10-06T21:13:54+03:00
vyatur13 (Елена)

Пък аз, позастарял чудак.Живота е пред теб, Райчо.Бъди ни винаги душата на компанията. Прекрасно стихотворение, както всички до сега. Поздрав !

2013-10-06T20:45:53+03:00