Денят отнякъде издиша
и постепенно се смалява.
Една минута – то е нищо! –
по-късно слънцето изгрява.
Една минута – то е нищо! –
по-рано залезът угасва.
Денят по-къс една въздишка,
по-лек една кафена чашка.
Топи се неусетно, скришом –
ахà докрай, ахà до дъно.
Но не. До Коледа издиша,
след туй започва да се пълни. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse