2 oct 2013, 13:48

Есенно равноденствие 

  Poesía
994 0 15

Денят отнякъде издиша
и постепенно се смалява.
Една минута – то е нищо! –
по-късно слънцето изгрява.

Една минута – то е нищо! –
по-рано залезът угасва.
Денят по-къс една въздишка,
по-лек една кафена чашка.


Топи се неусетно, скришом –
ахà докрай, ахà до дъно.
Но не. До Коледа издиша,

след туй започва да се пълни.

Светът отнякъде издиша.
Лъжи, омраза, скръб, войни…
Пък аз, позастарял чудак,

очаквам милост от Всевишния –
да почне да се пълни пак.

© Райчо Русев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??