Есенно равноденствие
Денят отнякъде издиша
и постепенно се смалява.
Една минута – то е нищо! –
по-късно слънцето изгрява.
Една минута – то е нищо! –
по-рано залезът угасва.
Денят по-къс една въздишка,
по-лек една кафена чашка.
Топи се неусетно, скришом –
ахà докрай, ахà до дъно.
Но не. До Коледа издиша,
след туй започва да се пълни.
Светът отнякъде издиша.
Лъжи, омраза, скръб, войни…
Пък аз, позастарял чудак,
очаквам милост от Всевишния –
да почне да се пълни пак.
© Райчо Русев All rights reserved.
Много хубав стих!!! Иначе това накрая и аз го чакам 
