8 дек. 2014 г., 17:21

Есенност 

  Поэзия » Пейзажная
792 0 2

Обичам есента и нейните спокойни
сълзи. На Маракеш под небесата знойни
дори и лятото неспирно да цари,
когато зъзнат в лед сибирските гори,
пак неговият пек сърцето ми смразява.
Не искам ласките на топлина такава!
По-близък е до мен променливият дух
на климат колеблив, днес влажен, утре сух,
и чувствам по-добре цикличната самотност
на кротките липи, които с неохотност
отронват лист по лист зеления воал,
под който не един рояк пчели е пял.

© Тошко Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??