Есенност
Обичам есента и нейните спокойни
сълзи. На Маракеш под небесата знойни
дори и лятото неспирно да цари,
когато зъзнат в лед сибирските гори,
пак неговият пек сърцето ми смразява.
Не искам ласките на топлина такава!
По-близък е до мен променливият дух
на климат колеблив, днес влажен, утре сух,
и чувствам по-добре цикличната самотност
на кротките липи, които с неохотност
отронват лист по лист зеления воал,
под който не един рояк пчели е пял.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Тошко Все права защищены
