Dec 8, 2014, 5:21 PM

Есенност 

  Poetry » Landscape
901 0 2

Обичам есента и нейните спокойни
сълзи. На Маракеш под небесата знойни
дори и лятото неспирно да цари,
когато зъзнат в лед сибирските гори,
пак неговият пек сърцето ми смразява.
Не искам ласките на топлина такава!
По-близък е до мен променливият дух
на климат колеблив, днес влажен, утре сух,
и чувствам по-добре цикличната самотност
на кротките липи, които с неохотност
отронват лист по лист зеления воал,
под който не един рояк пчели е пял.

© Тошко All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??