11 окт. 2020 г., 07:50

Есенното настроение...

472 0 1

 

Есенното настроение...

 

Есенното Настроение

може о́ще да ни радва,

но внезапно, от движение –

във душите се прокрадва...

 

Тъжно Вятърът го носи

заиграл се с листопада

и коварно, с куп въпроси,

дебне Вярата в засада...

 

Вярата, че пак ще има

летни вечери вълшебни,

във които повторима

пак нощта ще бъде звездна...

 

А момичето прекрасно

появило се „нищото“ –                    -

с мълния, която блясва

ще разпали в мен огнището

 

пак – на чувства позабравени

от едни лета́ предишни:

с много страсти неподправени,

днес в Небитността оти́шли...

 

С Есенното настроение

вие Северният вятър

и внезапно, с настървение

се нахвърля на листата...

 

Сам торнадно завъртял се,

той мощта си  демонстрира –

в миг листата разпилява,

после вкупом ги събира...

 

Има и тъга неясна

в Есенното настроение –

уж е о́ще топло, ясно,

но за малко... Без съмнение!...

 

То край мене се промъква,

всеки вихър го натрапва –

малко веселост домъква,

но тъгата пак го грабва...

 

... Тръгвам в Есента загледан

в прелестната нейна зрялост –

необрани слънчогледи

рони Вятърът нахалост...

 

А по кръглите им пити

са нацали врабчета –

дръзки, гладни, гласовити

огласяват те полето...

 

Есенното настроение

е във тъжната октава,

но и с радост без съмнение

то е в птичата гълчава...

 

Тъжно... Мило...Толкоз Есенно...

Толкова спонтанно... Земно...

С ветрове стихийни носено –

Настроение вълшебно!...

 

10.10.2020.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Коста Качев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...